-A A +A
Вторник 12 Декември 2017

„ПРИЕМИ МЕ!”

Мога да говоря дълго за приемната грижа и за ефекта, който има върху децата, приети в семейства, и върху приемните родители.
Мога с часове да ви разказвам за стъпките, през които минава един кандидат, за да се превърне в приемен родител.
Мога, но няма да го направя сега.
Първо, защото ако се интересувате от споменатото по-горе, може да ни посетите в Областния център за приемна грижа на улица „Христо Ботев” 205 или да ни се обадите на телефон 042/ 681 479 и второ, защото искам да ви разкажа за едно от приемните деца. По разбираеми причини имената на нашите герои ще бъдат измислени.
Вероника е на 6 години и я наричат галено Вери. Родителите й Таня и Георги имат и други деца. Вери се е родила по-рано от очакваното и е трябвало известно време за нея да се грижат в Дом “Майка и дете”. След кратък престой там майка й си я взема вкъщи. Поради честите конфликти между двамата родители, водещи и до чести раздели, Вери била отглеждана изцяло от своята майка.
Мама Таня често била тъжна и нямала сили и възможности да се грижи за своето дете. Понякога за Вероника грижи полагала нейната баба или по-голямата й сестра. Но бабата трябвало да работи, а сестричката била дете, ходела на училище и искала да играе със своите връстници. И така, малката Вери често била оставяна сама вкъщи.
Така я открили социалните работници. Самичка. Заключена. Плачела.
От разговорите с близките й се разбрало, че в момента те не могат да се грижат за малкото момиче. Затова тя била настанена в дом, в който живеят много деца, чиито родители не могат да се грижат за тях. Когато отвели Вери, тя била малко над две годинки. Видът й бил много неугледен – сплъстена коса, пълна с паразити, немито лице...
Социалните работници преместили Вероника в един от онези домове. Така тя станала едно от многото деца, отглеждани в домове за деца без родителска грижа.
По думите на персонала, Вери била слабо и крехко момиченце. В началото на престоя си там тя често била тъжна и замислена. Чак след като посвикнала започнала да се усмихва. По данни на хората, обгрижващи Вероника, тя се чувствала щастлива, когато й обръщали специално внимание. Вери говорела неясно, с кратки изречения от по няколко думи. Тя не познавала буквите, но можела да брои до десет. Най-много обичала да рисува, да оцветява и да си играе с децата. Дори понякога се случвало да се разсърди на дете, което не искало да си играе с нея. Тя била дете, което не се глези и обича да бъде сред възрастните, които познава. За Вероника социалните работници смятали, че за нейно добро ще е да се настани в приемно семейство, където може да получи индивидуална грижа и внимание.
В търсенето на подходящо семейство се включихме ние - от Областния център по приемна грижа. Семейство Петкови много искаха да си вземат детенце от дом за деца без родителска грижа, защото смятат, че никое дете не трябва да живее без близки, които да го обичат и да се грижат за него. Желанието на семейството бе да помогнат поне на едно подобно дете. Вероника имаше нужда точно от това, а те бяха готови да й дадат любов и внимание.
Когато Вери стана на пет години, беше преместена от дома за деца в дома на семейство Петкови. Така тя стана едно от малкото приемни деца в България .
Скоро ще се навърши една година, откакто тя не е в дома. За това време Вери е пораснала с около 9 см. Не се блъска в хората, не се спъва и удря, когато е навън, както беше в началото на настаняването й в приемното семейство. Сега детето използва повече думи и знае значението им.
През първите дни в новото си семейство Вероника изпадаше в ужас, когато при къпане й се намокреше главата с вода. Днес това вече е преодоляно.
Сега вече много по-спокойно и по-уверено изразява емоциите си Плаче, когато е тъжна. Усмихва се и се смее, когато е весела. Мръщи се, когато не е съгласна с нещо. Преди да заживее в приемното семейство, тя не беше празнувала нито един свой рожден ден. Днес Вери знае значението на рождения ден и с нетърпение го очаква.
Сега тя обича да играе най-различни игри. Играе си на лекари, на родители. Обича да гледа детски филмчета и да слуша приказките, които приемният татко й разказва вечер преди лягане.
Вероника тренира художествена гимнастика и по думите на треньорката се справя доста добре.
Вери расте обгрижвана с любов от приемното семейство Петкови.
Тя е едно от малкото приемни деца в България. Децата като нея, нуждаещи се от родител, който да ги обича и да се грижи за тях, са много, а приемните родители - малко.
Всяко дете от институция би искало да бъде на мястото на Вероника.
А вие можете да бъдете на мястото на семейство Петкови. Не е трудно да се даде любов на едно малко дете. Опитайте!