-A A +A
Понеделник 23 Октомври 2017

Становище относно извършена проверка за предоставянето на социалната услуга „Приемна грижа” в община Стара Загора

Становище относно извършена проверка за предоставянето на социалната услуга „Приемна грижа” в община Стара Загора
 
ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА 
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
 
 
 
КОПИЕ ДО:
МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРОЕКТ „И АЗ ИМАМ СЕМЕЙСТВО“
КМЕТА НА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА
ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – СТАРА ЗАГОРА
ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – СТАРА ЗАГОРА 
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПРИЕМНА ГРИЖА
 
 
 
СТАНОВИЩЕ 
на екип от специалисти от Център по приемна грижа към сдружение „Самаряни”, гр. Стара Загора
 
Относно: Извършена проверка от Агенция за социално подпомагане във връзка с качеството на предоставянето на социалната услуга „Приемна грижа” в община Стара Загора и конкретно частта разговор с децата, настанени в приемни семейства.
 
Екипът развива и предоставя услугата приемна грижа от 2006 г., като до края на 2009 г. е обучаван и супервизиран от утвърдени международни експерти по приемна грижа от Швеция и Великобритания. Именно с тяхната подкрепа през 2011 г. в Стара Загора стартира нова услуга, подкрепяща процеса на приемна грижа – „Специализирана подкрепа на деца, настанени в приемни семейства”. Услугата се изразява в извършване на директна работа с настанените деца като целта е да се подкрепи изграждането и приемането на идентичност у децата, адаптирането им в семейна среда и преодоляването на последиците от преживените травми. 
 
Бихме искали да споделим своите притеснения относно начина, по който са проведени разговорите с децата от проверяващите от АСП, по време на въпросната проверка, проведена в община Стара Загора, в периода 5 – 7 ноември 2014 г. 
 
По информация на приемните родители от региона, разбираме, че проверката е била осъществена без предупреждение, както за тях, така и за децата. Семействата са били посетени в домовете им, а децата в училище и то без предварителна подготовка и без присъствието на значим възрастен за тях. Децата са били привиквани от директора на училището им, изведени от час без обяснения и въведени в стая, в която са ги очаквали двама напълно непознати за тях възрастни (проверяващите). „Непознатите“ са им задавали въпроси свързани с тяхната лична история и тяхното бъдеще. Едно от децата е било питано знае ли нещо за майка си и иска ли да се види с нея. Майката на това дете е лишена от родителски права и по закон няма право да се среща с него. Друг въпрос, който е зададен на детето е дали знае, че може да бъде осиновено. В този случай приемната майка е и настойник на детето и Отдела за закрила на детето не планира осиновяване. След разговора с проверяващите, едно от децата сподели: „Отчаях се, защото помислих, че ще ме преместят в друго семейство. Казах: не, моля ви, недейте!“. Това се е случило, след като е било попитано от проверяващите знае ли какво е осиновяване. 
 
За друго дете приемното семейство разказа, че след като се е прибрало в къщи е споделило, че по време на разговора цялото е било в ледена пот.
Изграждането на връзка и доверителни отношения с децата е ключово за да могат те да споделят и говорят по деликатни и болезнени за тях теми като за семействата си по произход и своята идентичност.  Изследванията показват, че при децата, настанени в приемни семейства е характерна нарушената привързаност. От самото начало на работата с тях, както приемните родители, така и специалистите подпомагат децата да изградят умение да не се доверяват и разговарят с непознати, което ги защитава от потенциални опасности.  Знаем колко лесно деца с безразборна привързаност могат да тръгнат с всеки, който ги заговори. Някои от децата директно са заявили на проверяващите, че „не разговарят с непознати”. Тази ситуация поставя друг важен въпрос, защо след като проверяващите имат познания, относно травмите на децата, които се настаняват в приемни семейства не са съобразили подхода си и дори поставят пред конфликтен избор децата, които интервюират.
 
Има една универсална характеристика за децата, които се настаняват в приемни семейства и тя е страх. Страх, че ще бъдат преместени и стабилността и сигурността, която са намерили ще бъде загубена. И когато видят социалните работници, придружени от непознати хора (в този случай мъж и жена), които им задават изучаващи въпроси, децата и младежите получават „студена пот” и заработва именно този страх. 
 
Не може да не си зададем и други въпроси. Какво щеше да стане, ако въпросът, който беше задаван на децата „виждаш ли се с майка ти” беше зададен на едно от настанените деца, пред очите на което баща му уби майка му. Защо си го задаваме? Защото от описаното по-горе можем да направим извода, че проверяващите не са запознати с историята на децата, които интервюират и знаем, че изборът кое приемно семейство и дете ще бъде проверявано е на случаен принцип. 
 
Питаме се каква е ефективността на този подход „внезапна проверка“, при условие, че за проверяваните няма информация за притесняващи обстоятелства и няма подаден сигнал за нередност. Като резултат най-вече виждаме притеснени и обидени приемни семейства и изплашени деца. Ние от 8 години инвестираме доверие и прозрачност спрямо приемните родители и виждаме добри резултати за настанените деца. Предполагаме, че резултатите от направената проверка ще говорят за добри резултати при настанените деца в приемни семейства в община Стара Загора.      
 
Основно правило в системата за закрила на детето е, че детето е в центъра и неговите права трябва да бъдат защитени.  При тази проверка смятаме, че правата на децата са били нарушени. 
 
Съгласни сме, че при изследване на ефекта на услугата „Приемна грижа“ за децата е важно да се вземе мнението и на самите деца. За да се избегне негативния ефект предлагаме следното: 
 
• Срещите и разговорите с приемните деца и семейства да бъдат планирани с всички участници и заинтересовани страни в процеса, а не единствено с подразделенията на АСП;
• За разговорите с децата да се иска мнението и съдействието на приемните родители и специалистите, работещи с децата, когато има такива;
• Проверяващите да се запознават с историята на децата;
• Детето да бъде придружено от значим възрастен;
• Детето да бъде подготвено емоционално за разговора с проверяващия; 
• Подходът да е съобразен с региона, в който се извършва проверката и спецификите и на начина на предоставяне на услугата „Приемна грижа“.
 
Изготвили становището:
Иван Димитров
Ръководител на Център по приемна грижа – Стара Загора
Жасмина Петрова-Миткова 
Психолог, Център по приемна грижа – Стара Загора
Силвия Теофарова
Социален работник, Център по приемна грижа – Стара Загора
Десислава Генчева
Социален работник, Център по приемна грижа – Стара Загора
Снежана Димитрова 
Психолог, Център по приемна грижа – Стара Загора
 
Съгласувал:
Диана Димова 
Програмен директор на сдружение „Самаряни“ – Стара Загора