-A A +A
Четвъртък 19 Октомври 2017

Становище на неправителствените организации

Сдружение „Самаряни” подкрепи граждански организации от цялата страна, които работят за правата на децата, решаването на важни социални проблеми, създаването на по-добра среда за благотворителност и гражданска ангажираност в България, в становище относно важни за организиране на благотворителни кампании принципи. Повод за становището даде благотворителния сезон на телевизионното предаване VIP Brother 3. Представителите на Сдружение „Самаряни”, както и всички други неправителствени организации, които се включиха в покрепа на Становището на неправителствените организации по повод благотворителния сезон на VIP Brother, считаме, че някои от благотоворителните каузи не отговарят на принципите, които ние всички защитаваме.

В България от 2000 г. стартира процес на реформа в системата на грижа за деца и деинституционализацията е един от основните заявени приоритети. Бяха предприети редица промени в българското законодателство, които доведоха до регламентиране на системата за закрила на детето – като институции и механизми, насърчаване развитието на система от социални услуги в общността за сметка на специализираните институции за деца и децентрализация на управлението и предоставянето на социалните услуги от Общините, като същевременно се създадоха механизми за предоставяне на държавна подкрепа и контрол. Практиката у нас показва, че деинституционализацията обикновено се разбира като намаляване броя на децата, настанени в институции, и развиване на алтернативни услуги. За нас, това е процес, при който в закрилата на детето основополагащ става интересът на детето и системата за закрила функционира, поставяйки в центъра си детето, а не собствените си (макар и често множествени и противоречащи си) институционални интереси.

Водещ принцип в процеса на деинституционализация трябва да бъдат интеграцията и социалното включване на децата.

Ето и пълният текст на становището:

“Като организации, които активно и дългосрочно работят за правата на децата, за решаването на важни социални проблеми, за създаването на по-добра среда за благотворителност в България, ние приветстваме идеята медиите чрез предаванията си да популяризират и подкрепят обществени каузи. В предаването VIP Brother обаче, въпреки големия потенциал, наблюдаваме пропуски, които могат да рефлектират негативно върху избраните каузи.

Тези пропуски са:
∙ Липса на проучване на проблемите и представяне на ефективни решения. Такива се наблюдават в първите две каузи. Несъмнено материалната база в Домовете за деца е лоша, но животът в институции е доказано вреден за емоционалното, социалното и физическото развитие на децата, дори в случаите, в които тези домове са добре ресурсно осигурени. Инвестирането в тяхната инфраструктура рискува превръщането им в златни клетки, чията социална и икономическа цена ще плаща цялото общество. Предаването пропуска важни възможности да насочи вниманието на дарителите към реформаторски решения в полза за децата в институции.
∙ Липса на прозрачност в комуникацията с дарителите. В контекста на първите две каузи за дарителите остана неясно коя е организацията или институцията, която ще реализира проектите с дарителските средства, така че да може да има обществен контрол върху тяхното изразходване. Не са конкретизирани и домовете, в които ще се изградят центрове за талантливи деца и спортни площадки. Дарителите остават неинформирани и по отношение на това каква част от тяхното дарение ще бъде използвано в подкрепа на каузата.
∙ Подмяна на ценности. В предаването се дава приоритет на формалното събиране на средства, а не на трайното печелене на съмишленици за съответните каузи. От самия старт на предаването се акцентира върху необходимите суми, а не върху решенията, които ще се постигнат чрез тяхното изразходване.
∙ Липса на яснота за ресурса на дарителството. Всеки човек може да бъде съпричастен и да дари за важна за него кауза. Политиците и държавниците обаче притежават реален властови ресурс, за да решават социалните проблеми чрез конкретни механизми за промяна на съществуващите политики.
∙ Ефективност на вложените и набраните средства. Основен критерий за ефективността на една дарителска кампания е съотношението на вложените и набраните средства. Предаването не отговаря на тези критерии по две основни точки:
1. Изключително голямата разлика в съотношението между стойността на един дарителски смс и сумата, която стига до крайния получател (41% от стойността на смс-а стига до каузите);
2. Изключително голямата разлика между стойността на приходите от реклами и набраните средства.

В тази връзка, призоваваме: Продуцентите на VIP Brother и Нова телевизия:
∙ Да изработят механизми за отчетност към дарителите и обществото.
∙ Да инициират процес на консултация и обществено обсъждане с участието на представители на отговорните институции и гражданския сектор за определяне на различно, по-ефективно предназначение на събраните средства за деца в институции и конкретните критерии за избор на домове.
∙ При подготовката на епизодите да съблюдават стриктно изискванията на член 17, ал.3 от ЗРТ. Публичните личности, участващи в VIP Brother:
∙ Да дарят хонорарите, получени от продуцентите на предаването за благотворителни каузи.
∙ Да се ангажират лично и реформата в системата за грижа и развиването на алтернативни услуги, базирани в общността, за децата от домовете, да стане проритет на Държавата.
∙ По време на престоя си във VIP Brother да демонстрират поведение, което да отчита възможността предаванията да бъдат гледани от деца.
∙ С цялото си поведение да внушават различното послание и фокус на това издание на предаването и да бъдат внимателни във всички свои прояви на лица на каузите, които подкрепят.”

Организации, подкрепили становището:
1. Национална мрежа за децата; 2. Български дарителски форум; 3. Фондация „Помощ за благотворителността в България”; 4. Асоциация „Родители”; 5. Фондация „АРК”; 6. Българско училище за политика; 7. Фондация „Работилница за граждански инициативи”; 8. Американска фондация за България; 9. Обществен дарителски фонд, Стара Загора; 10. Сдружение “Самаряни”, Стара Загора; 11. Асоциацията на обществените фондации в България; 12. Движение на българските майки; 13. Българска асоциация по семейно планиране; 14. Български хелзински комитет; 15. Център за икономическо развитие; 16. Български център за нестопанско право; 17. Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения; 18. Каритас България; 19. Център за независим живот; 20. Фондация „ЕКИП”; 21. Фондация „Благотворител”; 22. Институт за социални дейности и практики; 23. Фондация “Пайдея”; 24. Фондация „Асоциация Анимус”; 25. Фондация „Център Надя”; 26. Фондация „Институт за социални услуги в общността”; 27. Платформа АГОРА; 28. Фондация “Шам”, Монтана; 29. Клуб на НСО, Търговище; 30. Фондация “Приложни изследвания и комуникации”; 31. Българска тренировъчна централа; 32. Център за психосоциална подкрепа; 33. Фондация “Социални практики в общността”; 34. Сдружение “Общество за всички”; 35. Училищно настоятелство при детска градина “Калина”, Дупница; 36. Фондация “Подари усмивка”, Димитровград; 37. Център за приобщаващо образование; 38. Сдружение „Болкан Асист”; 39. Фондация „Екообщност”; 40. Сдружение с нестопанска цел „КАРИНА”; 41. Фондация „Благодеятел”; 42. Фондация „Култура Аними”; 43. Фондация „Артист”; 44. Фондация „Арт лаборатория за общностно и индивидуално развитие”; 45. Младежко християнско движение ИМКА, Габрово; 46. Фондация „Женски алианс за развитие”; 47. „Младежка мрежа за развитие”, Симитли; 48. Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум”, Русе; 49. Фондация „Международна социална служба – България”; 50. Фондация „Кентавър Арт”, Пловдив; 51. Читалище „Просвета”, Бургас; 52. Сдружение „Възрожденска столица”, Котел; 53. Сдружение „За духовни и социални дейности”, Сливен; 54. Сдружение „Дестки град”; 55. Сдружение „Бест ту би”; 56. Сдружение „Свят без граници”; 57. Фондация „Подслон за човечеството”; 58. Фондация “Култ БГ” – София; 59. Сдружение “Деветашко плато”; 60. Сдружение “Партньори-Дупница”; 61. Народно читалище “Любен Каравелов”, с. Куртово Конаре; 62. Клуб “Отворено общество”, Стара Загора; 63. Фондация “Надежда срещу СПИН”, София; 64. Софийско психиатрично общество; 65. Дружество на хората с увреждания “Кураж”, Русе; 66. Регионална асоциация на училищните психолози и педагози, Бургас; 67. Център за психосоциална подкрепа, София; 68. Българска фондация „Биоразнообразие”; 69. Сдружение “Надежда за всеки”; 70. Фондация “Областен ромски съюз” Бургас; 71. Сдружение “Каспичан за всеки”; 72. Сдружение “Майки срещу дрогата”, Пловдив; 73. Център “Образование за демокрация”, Пловдив; 74. Фондация „Джендър проект в България”; 75. Фондация „Добротолюбие”, Сливен; 76. Център за психологически изследвания, Сливен; 77. Фондация “Българо-американски мостове за общение”.