-A A +A
Сряда 13 Декември 2017

Нараства броят на приемните семейства у нас

Нараства броят на приемните семейства у нас

Над шест хиляди са децата, настанени за отглеждане в социални домове в България. Повече от две хиляди са малчуганите на възраст до три годинки, лишени от родителска грижа и поверени за отглеждане на държавата…. Съдбата на тези деца е нелека. Надежда за по-добро бъдеще за тях дава осиновяването, както и т.нар. приемна грижа. Те могат да им осигурят топлотата и семейния уют, от който съдбата ги е лишила. И докато осиновяването има стари традиции в българското общество, приемната грижа е сравнително ново явление.

За първи път за тази алтернатива на отглеждането в социални домове у нас се заговори през 1997-а година, благодарение на фондация „За нашите деца”. По това време в българския Закон за закрила на детето дори нямаше дефиниция за нея. Приемната грижа бе дефинирана законодателно през 2003 г., а три години по-късно бе въведена и професионалната приемна грижа – тоест приемните родители сключват трудов договор и получават заплащане за работата си като такива. Към днешна дата приемната грижа – доброволна или професионална, е един от приоритетите в политиката на държавата за деинституционализация и поетапно закриване на сега съществуващите социални домове за деца. Окуражаващ е фактът, че въпреки първоначалното неразбиране и скептицизъм, приемната грижа бе припозната от голям процент от българите като алтернатива на отглеждането на деца в домове, а цифрата на приемните семейства в страната вече надхвърля хиляда. И още нещо – българинът постепенно се разделя със стигмата по отношение на етноса и физическите особености на децата, които приема в дома си за временно отглеждане. Доказват го семействата, приютили деца от малцинствата или с физически увреждания.

Понякога шанс да отидат в приемно семейство получават и деца от едно и също биологично семейство. Такава е историята и на братята Мартин и Денис, чийто приемен родител е Мария Кръстева: Те са такива слънчица – казва тя. – Да си приемен родител е нещо наистина благородно. То идва от сърцето и аз мога да кажа, че съм доволна от това, което върша. Работила съм в социален дом и знам каква точно е ситуацията, какви са грижите за тези деца. Да, те не са лишени от храна и дрехи, но им липсва личното отношение, вниманието, изпитват дефицит на любов, на добри, окуражителни думи. И това не е толкова поради незаинтересованост, колкото поради факта, че един човек в тези домове се грижи за много деца и просто не смогва. Аз доста се привързах към приемните си деца. Взех решение да напусна работата си в дом „Майка и дете” и да премина обучение за професионален приемен родител. Така сега съм изцяло посветена на грижите за приемните си синове. Те изпълват деня ми, дома ми. Аз живеех от известно време сама. Родният ми син вече има свое семейство, не живее при мен и тези деца до голяма степен ми помогнаха да осмисля живота си сега. Стремя се да им дам обич и грижа. Има ценности, които могат да се придобият само в семейството. За мен като приемен родител е много важно да усещам подкрепата на обществото в това, което правя. Иска ми се повече хора да оценяват усилията ни да подредим заедно парчетата от пъзела на детството на хилядите изоставени на грижите на държавата български деца.

Заслуга за популяризирането на приемното родителство у нас има и УНИЦЕФ – България. Важна роля изигра проектът на организацията „Всяко дете иска семейство” с партньори: Международната социална служба – България, Института за социални дейности и практики и Сдружение „Самаряни”. Реализиран с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето, той доведе до създаването на областни центрове по приемна грижа. Техни екипи участваха в търсенето, обучението и подкрепата на кандидати за приемни родители, както и на вече одобрените хора. С успех се ползва и създадената национална информационна телефонна линия, на която всеки може да зададе своите въпроси, свързани с приемното родителство. Всякакъв род подкрепа желаещите да станат приемни родители могат да получат и от представителите на Националната асоциация за приемна грижа, обединяваща над 140 такива родители от цялата страна и член на Международната организация по приемна грижа.

Нови хоризонти за развитие на този тип родителство у нас се отвориха и във връзка със започналия през миналата година проект „И аз имам семейство”, финансиран от Европейския соцален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Бенефициент по програмата е Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. Приоритет при реализацията на проекта е помощта за бебета и деца до три години, настанени в специализирани институции, и за децата с увреждания. В него се акцентира върху развитието на приемната грижа на общинско ниво, като кметовете на общините ще могат да сформират екипи от социални работници, които да работят пряко с кандидатите за приемни родители.

Автор: Диана Христакиева

Източник: Радио България