-A A +A
Понеделник 20 Ноември 2017

Един кратък разказ за обичта

Един кратък разказ за обичта

Пламена (49 г.) и Николай (50 г.) са приемно семейство на малката Снежана (7 г.) от близо 3 години. За това време толкова неща са се променили в живота на всеки от тях...

 До момента, в който Пламена и Николай вземат решение да станат приемни родители, те са отгледали 3 деца – 2 дъщери (Ваня и Соня) и 1 син - Митко. 

Сега Ваня и Митко са вече големи и всеки е поел по своя житейски път – Ваня има своя работа и собствено семейство и се радва на малкия си син, а Митко е далеч, зад океана и уверено върви напред в професията, която си е избрал.

Соня е тийнейджър и още живее със своите родители. Тя обича спорта – често е на почетната стълбичка в състезанията по спортни танци и много добре се справя като ученичка.

Когато Соня пораства, Пламена и Николай решават, че имат място в сърцето и в дома си, а също и време, и сили, за да дарят с ласки още едно дете, което расте само, някъде там в дом, лишено от родителска грижа.  

Обръщат се към социалните служби и екипа по приемна грижа в града, в който живеят и така в дома на приемното семейство малко преди прекрасния християнски празник Коледа, идва Снежана – мъничка и слабичка, с големи и красиви, но нещастни очи. Отраснала в дома от бебе, тя почти не може да говори разбираемо и никога не е имала мама, тати и кака, нито пък домашен любимец или баба на село, при която да гостува и играе  на воля.

Отначало на детето не му е лесно – плаши се от котката в дома на новото си семейство,с никого не се познава добре, нито пък може да се довери – та нали досега всички възрастни в живота й са идвали и са си отивали просто така – когато им свърши смяната...

На Коледа Снежка получава първите лични подаръци в живота си, а най-големият й подарък е новото й семейство и тя е много щастлива. Малко по малко се запознава със света, който я заобикаля – мама Плами я води  на разходка, за да й покаже новогодишните украси, а Снежка се притиска уплашено в нея. Всичко е толкова интересно и ново за нея, но пък си е плашещо. Ами хората – колко са много и тя може на всички да казва: „Здравей, ти как се казваш?”, готова е на всеки да подаде ръка и да тръгне с него.

На Нова година всички навън бурно се радват, гърмят фойерверки, пеят и танцуват, а малкото момиченце се чуди защо тези хора правят всичко това – та нали досега в отделението, в което е била, то си е спяло мирно и кротко, независимо кой празник в годината е настъпил...?!  

И ето че точно по празниците, Снежка се разболява, а сиропите никак не й харесват на вкус, но щом ги дава мама Пламена, тя разбира, че ще оздравее по-бързо. На Снежка й е трудно да приеме и успокояващите ласки и прегръдки на новата си майка. Като ранено животинче, момиченцето се свива в своето легло, за да изтърпи самичко своята болка – то не знае, че в такива моменти майките гушкат децата си и ги галят, за да намалят страданието им.

Но всичко отминава... Снежка разбира след време, че децата заслужават обич, че няма нищо по-хубаво от това да си имаш семейство. Тя вече знае, че когато си имаш майка, тя те води на лекар, когато ти е зле.  Мама Плами може да  помогне и за уроците в училище, и за уроците в живота. Снежка бързо разбира, че може спокойно да пита новите си родители и цялото си ново семейство за всичко, което не знае и е сигурна, че те ще й я приемат с обич и търпение. Вече не се страхува от котката, напротив – сприятелява се с нея. Научава се, че не може на всекиго да подадеш ръка и да го оставиш да те води.

Снежана разпознава и обичта, и мъката. Тя вижда, че хората плачат, че се целуват, че се обичат. Открива истинския живот в цялата му многоликост и черпи от него с малките си шепи... защото има кой да й покаже – кое е хубаво, кое е лошо, да я целунеза лека нощ, да я похвали, когато се е справила добре с ролята си за училищното тържество или да я окуражи, ако с нещо не може да се справи...

ЗАЩОТО ТЯ ВЕЧЕ ИМА ТОВА, ЗА КОЕТО МЕЧТАЕ ВСЯКО ДЕТЕ – ИМА СЕМЕЙСТВО, КОЕТО ДА Я ОБИЧА!