-A A +A
Петък 24 Ноември 2017

Вярвам в позитивния ефект на живота в семейство

Вярвам в позитивния ефект на живота в семейство

Ана-Мария беше на 5 години, когато отиде в приемното семейство на Петър и Камелия Петрови. Преди това, две години и половина, беше живяла в Дом за деца и още толкова беше прекарала с нейното семейство. Истинската й майка е на 51 години. През 90-тте години животът на семейството на Ана много се беше объркал. Майката и бащата се бяха разделили. Майката дълго време беше останала без работа, спестяванията бяха свършили и на тяхно място тя се беше сдобила с множество заболявания. Един от начините тази майка да оцелява ежедневно беше да се успокоява с алкохол. Бащата не признаваше, че Ана-Мария е негова дъщеря и беше абдикирал от задълженията си към нея. За малката Ана се грижеше по-често голямата й сестра. Ана-Мария има и брат, който е най-големият от децата в семейството. Може би тяхната къща най-добре описва какво се беше случило с това семейство. Тя представлява един строеж, който беше спрял да се развива и с времето се рушеше все повече и никой не го укрепваше, а по-скоро всички искаха да го окрадат и използват.

Сега Ани е на 11 години, ще бъде в 5-ти клас. Нейният живот е много различен от този, който щеше да има, ако през 2008 година не беше настанена да живее в приемно семейство. Сега на практика тя има две семейства и когато в училище имаха задача да нарисуват родословно дърво Ана-Мария постави рожденото си семейство в корените на дървото, а приемното семейство и всички техни роднини в короната. Тя имаше най-интересното дърво в целия клас и не случайно спечели първо място за най-хубаво родословно дърво.

Ани не се притеснява да говори за това, че живее при приемни родители. Понякога й е тежко че не може да отиде при майка си и казва "Няма ли кой да помогне на мама да се излекува, да си намери работа и да оправи къщата, за да има място за мен там?". Тя задава много въпроси, на които на всички възрастни им е трудно да отговарят.

В приемното семейство получава много от нещата, които имат децата от семейства. Камелия и Петър имат голяма заслуга тя да е отличничка в училище. Всички техни роднини я приемат като част от семейството. Тяхната родна дъщеря често се ядосва на Ани, защото й е направила някой номер, но когато не са заедно двете деца тъгуват едно за друго.

В приемното семейство на Ана-Мария й се случват и хубави и тъжни неща. Хубави като да й подарят съвременен телефон, на който може да играе игри и тъжни като да я карат да чете и да пише през лятната ваканция. Все неща, които ги има в повечето семейства. Ако попитате Ани кое е най-ценното за нея в приемното семейство, сигурно ще ви отговори, че това е възможността да се вижда с майка си, кака си и батко си. От около година насам майка й не идва на срещите, защото е на легло, но веднъж месечно се вижда със сестра си и брат си.

Казваме че приемните родители трябва да задоволят нуждите на децата, които се настаняват при тях. И семейство Петрови го правят, те са осигурили здравословна храна, хубави дрехи, любими занимания, добро училище, хубав дом и др. Но има и някои различни неща от обикновеното. Те са дали правото на Ани да ги нарича "мамо" и "тате". Те могат да изтърпят, когато тя страда за нейното семейство. Те са готови да накажат собствената си дъщеря, защото се е държала лошо с приемната им дъщеря. Те стимулират контакта й с нейното семейство. Готови са да се скарат с всеки, който се отнася грубо и несправедливо с Ана-Мария. Като че ли нуждите на децата в приемни семейства са като родословните им дървета – двойно по-големи.

Кой съм аз? Аз написах тази истинска история с променени имена. Аз съм част от екипа по приемнa грижа. Психолог съм и работя с приемни семейства от 2006 г. А в какво се състои моята работа? Работя това, че всичко което ви разказах по-горе да е възможно. Разбира се не го правя сам, а в съдействие с много други хора. Правя информационни кампании за набиране на приемни семейства, обучавам приемни родители, подбирам и оценявам кандидатите, защото не всяко семейство е подходящо за приемно и пиша много подробни доклади за тях. Участвам при подбора кое приемно семейство ще е най-подходящо за дадено дете. А когато детето се настани придружавам приемните семейства в приключението наречено "Приемнa грижа". Как ги придружавам? Редовно ги посещавам, консултирам ги в трудните ситуации, движа документацията, която се изисква от закона, срещам се с учители, лекари и други, които имат отношение към детето. Аз разговарям и с Ана-Мария, относно емоционалните й преживявания, от това, че не живее с нейното семейство. Организирам и провеждам срещите между детето и неговото семейство. Аз съм човека, който най-добре вижда промяната за детето, защото я проследявам отстрани и имам компетенциите за това. Практиката ме накара силно да вярвам в позитивния ефект на живота в семейство.