-A A +A
Сряда 22 Ноември 2017

Българската действителност в българските домове за деца без родителска грижа

Едва ли за някой, запознат със социалната действителност в България, е изненада, че тя заема първо място сред европейските страни по брой на изоставени бебета и деца до тригодишна възраст.

Според последните справки около 1500 деца на тази възраст всяка година постъпват в подобни домове. Над 1000 са изоставени направо в родилните домове. Смята се, че в по-големите от тях на седмица бива изоставено поне по едно дете. Според работещите в АГ-клиниките оставянето на деца не е приоритет само на ромското население, както е всеобщото схващане.

Голяма част от изоставените деца са с някакви увреждания и малформации.
Все още на много малко места в България в АГ-болниците работят специалисти - социални работници, които се занимават единствено с превенция на изоставянето, опитвайки се да изградят връзка между майката и бебето.
Статистиката показва, че само за месец и половина от новата година в домовете за медико-социални грижи в цялата страна са настанени 200 деца на възраст от 0 до 3 години. Най-много са във Варна – 46 деца. В момента в тази институция са настанени 165 деца, 30 от които са с неизяснен статут и имат минимални шансове да я напуснат. След това е Плевен с 21 изоставени деца.

В старозагорското ДМСГД от началото на годината са постъпили 9 деца. В София и трите подобни дома са препълнени и затова малките деца вече се пренасочват към институции в други градове. В институциите за деца до 3 години, наричани още домове „Майка и дете”, в цялата страна през изминалата година е имало около 2900 деца.
Хората, работещи в домовете, изразяват мнение, че съдбата на децата в тях трябва да се решава преди те да навършат 3 години, за да имат шанс да живеят извън институция.

В момента действащият закон за закрила на детето поставя няколко опции пред сирачетата – или да бъдат осиновени, което понякога отнема години, или да бъдат реинтегрирани в собствените си семейства, което не се случва много често, или да станат приемни деца в приемни семейства, което за момента също е трудно поради малкия брой приемни родители и многото неясноти около механизмите на приемната грижа.

Други два големи проблема, свързани с отглеждането на децата в институциите, са неквалифицираността на персонала и лошите материални условия, при които се отглеждат децата.

Установено е, че близо 30% от персонала, работещ по домовете, е неквалифициран да се грижи за изоставени деца и юноши. За тази цел Европейският съюз, чрез своята програма „Леонардо да Винчи” трансферира профили за обучение на специалисти, оказващи помощ. В проекта участват Франция, Румъния, Дания, Германия, Португалия, Унгария, Швейцария и България.
Повече за него можете да откриете на страницата на Факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет.

Другият голям проблем са условията, в които се отглеждат децата в домовете. Според проверка на Държавната агенция за закрила на детето в България няма нито една институция, която да отговаря на всички критерии и стандарти за социални услуги. Проверката обхваща 85 дома за деца лишени от родителска грижа и 26 институции за деца с увреждания.

През 2006 година шест дома са били обявени за закриване. Това са тези в селата Могилино, Рабиша, Боровци, Осенец, Горна козница, Бърдарски геран, Галатин. Въпреки че срокът за закриване е минал, при проверката се е установило, че в тези домове живеят близо 142 деца. Единствено за този в Могилино са предприети конкретни действия за закриването му.